сайвант

Речник на българския език

сайва̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сайванти, (два) сайванта, м. Диал. Навес, пристроен към къща; сушина. Прибирам слама под сайванта.

Грешни изписвания (1)

  • съйвант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сай-вант
непълен член сай-ван-та
пълен член сай-ван-тът
мн.ч. сай-ван-ти
членувано сай-ван-ти-те
бройна форма сай-ван-та
звателна форма