барака

Речник на българския език

бара̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бара̀ки, ж. Лека дъсчена постройка за временно използване.

Грешни изписвания (3)

  • баракъ
  • бърака
  • бъракъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ра-ка
членувано ба-ра-ка-та
мн.ч. ба-ра-ки
членувано ба-ра-ки-те
звателна форма