колѝба
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. колѝби, ж.
1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума, с триъгълна форма на входа. Някога имаше тук-там колиби за пазачите на полските култури.
2. Само мн. Малко планинско селище от няколко къщи; махала.
3. Прен. Пренебр. Малко и бедно жилище.
същ. умал. колѝбка, мн. колѝбки, ж.
1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума, с триъгълна форма на входа. Някога имаше тук-там колиби за пазачите на полските култури.
2. Само мн. Малко планинско селище от няколко къщи; махала.
3. Прен. Пренебр. Малко и бедно жилище.
същ. умал. колѝбка, мн. колѝбки, ж.
Грешни изписвания (3)
- колибъ
- кулиба
- кулибъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ли-ба | |
|---|---|---|
| членувано | ко-ли-ба-та | |
| мн.ч. | ко-ли-би | |
| членувано | ко-ли-би-те | |
| звателна форма | — | |