стаичка

Речник на българския език

ста̀ичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

вж. ста̀я

Грешни изписвания (3)

  • стаечка
  • стаечкъ
  • стаичкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-ич-ка
членувано ста-ич-ка-та
мн.ч. ста-ич-ки
членувано ста-ич-ки-те
звателна форма