колибите

Речник на българския език

1. Колѝбите — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Колибете
  • Колибети
  • Колибити
  • Кулибете
  • Кулибети
  • Кулибите
  • Кулибити

2. колибите — мн. ч. членувано

колибите е производна форма на колиба (мн. ч. членувано).

Връзки