палатка

Речник на българския език

пала̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пала̀тки, ж. Временно помещение от изпънат брезент или кожа. През лятото живея на палатка.

Грешни изписвания (3)

  • палаткъ
  • пълатка
  • пълаткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-лат-ка
членувано па-лат-ка-та
мн.ч. па-лат-ки
членувано па-лат-ки-те
звателна форма