шатър

Речник на българския език

ша̀тър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. ша̀три, (два) ша̀търа, м.
1. ист. Голяма военна палатка на хан, вожда, обикн. с конусообразен връх. Хански шатри.
2. Остар. Постройка с такава форма; палатка.

Грешни изписвания (1)

  • шатар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ша-тър
непълен член ша-тъ-ра
пълен член ша-тъ-рът
мн.ч. шат-ри
членувано шат-ри-те
бройна форма ша-тъ-ра
звателна форма