наблюда̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
наблюда̀телят, наблюда̀теля, мн. наблюда̀тели, м.
1. Лице, което наблюдава. Военен наблюдател.
2. Зрител. Безпристрастен наблюдател на сбиването.
1. Лице, което наблюдава. Военен наблюдател.
2. Зрител. Безпристрастен наблюдател на сбиването.
Синоними
Грешни изписвания (11)
- наблйодател
- наблйодатил
- наблйудател
- наблйудатил
- наблюдатил
- нъблйодател
- нъблйодатил
- нъблйудател
- нъблйудатил
- нъблюдател
- нъблюдатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | наб-лю-да-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | наб-лю-да-те-ля | |
| пълен член | наб-лю-да-те-лят | |
| мн.ч. | наб-лю-да-те-ли | |
| членувано | наб-лю-да-те-ли-те | |
| бройна форма | наб-лю-да-те-ли | |
| звателна форма | наб-лю-да-те-лю | |