съзерцател

Речник на българския език

съзерца̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сазерцател
  • сазерцатил
  • сазирцател
  • сазирцатил
  • съзерцатил
  • съзирцател
  • съзирцатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-зер-ца-тел
непълен член съ-зер-ца-те-ля
пълен член съ-зер-ца-те-лят
мн.ч. съ-зер-ца-те-ли
членувано съ-зер-ца-те-ли-те
бройна форма съ-зер-ца-те-ли
звателна форма съ-зер-ца-те-лю