мислител

Речник на българския език

мислѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мислѝтелят, мислѝтеля, мн. мислѝтели, м. Човек, който притежава способност да мисли задълбочено и оригинално. Велик мислител.

Грешни изписвания (3)

  • меслител
  • меслитил
  • мислитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мис-ли-тел
непълен член мис-ли-те-ля
пълен член мис-ли-те-лят
мн.ч. мис-ли-те-ли
членувано мис-ли-те-ли-те
бройна форма мис-ли-те-ли
звателна форма мис-ли-те-лю