мечтател

Речник на българския език

мечта̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мечта̀телят, мечта̀теля, мн. мечта̀тели, м. Човек, който обича да мечтае.
прил. мечта̀телски, мечта̀телска, мечта̀телско, мн. мечта̀телски.

Грешни изписвания (3)

  • мечтатил
  • мичтател
  • мичтатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. меч-та-тел
непълен член меч-та-те-ля
пълен член меч-та-те-лят
мн.ч. меч-та-те-ли
членувано меч-та-те-ли-те
бройна форма меч-та-те-ли
звателна форма меч-та-те-лю