очевидец

Речник на българския език

очевѝдец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. очевѝдци, м. Човек, който е наблюдавал нещо; свидетел.

Грешни изписвания (7)

  • очевидиц
  • очивидец
  • очивидиц
  • учевидец
  • учевидиц
  • учивидец
  • учивидиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оче-ви-дец
непълен член оче-ви-де-ца
пълен член оче-ви-де-цът
мн.ч. оче-вид-ци
членувано оче-вид-ци-те
бройна форма оче-вид-ци
звателна форма оче-ви-де-цо