слуша̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
слушателят, слушателя, мн. слушатели, м.
1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и др. Многобройни слушатели. Предаването няма слушатели.
2. Обучаем, който участва в занятията само със слушане.
3. Разг. Ирон. Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша. Вземам някого за слушател. Цял ден си търся слушатели.
1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и др. Многобройни слушатели. Предаването няма слушатели.
2. Обучаем, който участва в занятията само със слушане.
3. Разг. Ирон. Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша. Вземам някого за слушател. Цял ден си търся слушатели.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- слошател
- слошатил
- слушатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | слу-ша-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | слу-ша-те-ля | |
| пълен член | слу-ша-те-лят | |
| мн.ч. | слу-ша-те-ли | |
| членувано | слу-ша-те-ли-те | |
| бройна форма | слу-ша-те-ли | |
| звателна форма | слу-ша-те-лю | |