зрител

Речник на българския език

зрѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

зрѝтелят, зрѝтеля, мн. зрѝтели, м. Човек, който гледа, наблюдава представление, състезание или случайни сцени, случки. Залата е пълна със зрители. Станах зрител на едно убийство.
прил. зрѝтелски, зрѝтелска, зрѝтелско, мн. зрѝтелски.

Грешни изписвания (1)

  • зритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зри-тел
непълен член зри-те-ля
пълен член зри-те-лят
мн.ч. зри-те-ли
членувано зри-те-ли-те
бройна форма зри-те-ли
звателна форма зри-те-лю