присъствуващ

Речник на българския език

1. присъствуващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • присъствувашт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-със-т-ву-ващ
непълен член при-със-т-ву-ва-щия
пълен член при-със-т-ву-ва-щи-ят
ж. р. при-със-т-ву-ва-ща
членувано при-със-т-ву-ва-ща-та
ср. р. при-със-т-ву-ва-що
членувано при-със-т-ву-ва-що-то
мн. ч. при-със-т-ву-ва-щи
членувано при-със-т-ву-ва-щи-те

2. присъствуващ — сег. деят. прич. м. р.

присъствуващ е производна форма на присъствувам (сег. деят. прич. м. р.).