ревизор

Речник на българския език

ревизо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ревизори, м. Човек, който прави ревизия (в 1 знач. ).прил. ревизорски, ревизорска, ревизорско, мн. ревизорски.

Грешни изписвания (3)

  • ревезор
  • ривезор
  • ривизор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ви-зор
непълен член ре-ви-зо-ра
пълен член ре-ви-зо-рът
мн.ч. ре-ви-зо-ри
членувано ре-ви-зо-ри-те
бройна форма ре-ви-зо-ри
звателна форма ре-ви-зо-ре