кибик

Речник на българския език

кибѝк — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. кибѝци, м. Разг. Пренебр. Човек, който дълго стои някъде без работа.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кебик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-бик
непълен член ки-би-ка
пълен член ки-би-кът
мн.ч. ки-би-ци
членувано ки-би-ци-те
бройна форма ки-би-ци
звателна форма ки-би-ко

Връзки