ескортен

Речник на българския език

еско̀ртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ескортин
  • искортен
  • искортин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ес-кор-тен
непълен член ес-кор-т-ния
пълен член ес-кор-т-ни-ят
ж. р. ес-кор-т-на
членувано ес-кор-т-на-та
ср. р. ес-кор-т-но
членувано ес-кор-т-но-то
мн. ч. ес-кор-т-ни
членувано ес-кор-т-ни-те