кортеж

Речник на българския език

кортѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кортѐжи, (два) кортѐжа, м. Тържествено шествие, процесия. Оттук щеше да мине кортежът на президента.

Грешни изписвания (2)

  • кортеш
  • куртеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-теж
непълен член кор-те-жа
пълен член кор-те-жът
мн.ч. кор-те-жи
членувано кор-те-жи-те
бройна форма кор-те-жа
звателна форма