отбран

Речник на българския език

1. отбра̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отбра̀на, отбра̀но, мн. отбра̀ни, прил.
1. Който притежава добри качества; отделен заради качеството си. Отбрани ястия.
2. Забележителен, важен, личен. Отбрано общество.

Грешни изписвания (1)

  • утбран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-б-ран
непълен член от-б-ра-ния
пълен член от-б-ра-ни-ят
ж. р. от-б-ра-на
членувано от-б-ра-на-та
ср. р. от-б-ра-но
членувано от-б-ра-но-то
мн. ч. от-б-ра-ни
членувано от-б-ра-ни-те

2. отбран — мин. страд. прич. м. р.

отбран е производна форма на отбера (мин. страд. прич. м. р.).