конфронтация

Речник на българския език

конфронта̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Противопоставяне. Конфронтация между партиите в парламента. Конфронтация на мнения.

Грешни изписвания (23)

  • конфронтацеа
  • конфронтацеъ
  • конфронтацея
  • конфронтациа
  • конфронтациъ
  • конфрунтацеа
  • конфрунтацеъ
  • конфрунтацея
  • конфрунтациа
  • конфрунтациъ
  • конфрунтация
  • кунфронтацеа
  • кунфронтацеъ
  • кунфронтацея
  • кунфронтациа
  • кунфронтациъ
  • кунфронтация
  • кунфрунтацеа
  • кунфрунтацеъ
  • кунфрунтацея
  • кунфрунтациа
  • кунфрунтациъ
  • кунфрунтация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ф-рон-та-ция
членувано кон-ф-рон-та-ци-я-та
мн.ч. кон-ф-рон-та-ции
членувано кон-ф-рон-та-ци-и-те
звателна форма