бунтарство

Речник на българския език

бунта̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • бонтарство
  • бонтарству
  • бунтарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бун-тар-с-т-во
членувано бун-тар-с-т-во-то
мн.ч. бун-тар-с-т-ва
членувано бун-тар-с-т-ва-та