размирица

Речник на българския език

размѝрица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. размирици, ж. Обикн. мн. Безредици, краткотрайни вълнения във вътрешния ред на една страна.

Грешни изписвания (7)

  • размиреца
  • размирецъ
  • размирицъ
  • ръзмиреца
  • ръзмирецъ
  • ръзмирица
  • ръзмирицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ми-ри-ца
членувано раз-ми-ри-ца-та
мн.ч. раз-ми-ри-ци
членувано раз-ми-ри-ци-те
звателна форма