безначалие

Речник на българския език

безнача̀лие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • безнъчалие
  • бизначалие
  • бизнъчалие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-на-ча-лие
членувано без-на-ча-ли-е-то
мн.ч. без-на-ча-лия
членувано без-на-ча-ли-я-та