смутня

Речник на българския език

смутня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • смутнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смут-ня
членувано смут-ня-та
мн.ч. смут-ни
членувано смут-ни-те
звателна форма