размирие

Речник на българския език

размѝрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. размирия, ср. Краткотрайна липса на мир, на спокойствие; смут, размирица.

Грешни изписвания (1)

  • ръзмирие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ми-рие
членувано раз-ми-ри-е-то
мн.ч. раз-ми-рия
членувано раз-ми-ри-я-та