самооблада̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Способност на човек да владее чувствата си, да запазва спокойствие; хладнокръвие, сдържаност. Проявявам високо самообладание.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- самооблъдание
- самоубладание
- самоублъдание
- самуобладание
- самуоблъдание
- самуубладание
- самуублъдание
- съмообладание
- съмооблъдание
- съмоубладание
- съмоублъдание
- съмуобладание
- съмуоблъдание
- съмуубладание
- съмуублъдание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-об-ла-да-ние | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-об-ла-да-ни-е-то | |
| мн.ч. | са-мо-об-ла-да-ния | |
| членувано | са-мо-об-ла-да-ни-я-та |