неуправия

Речник на българския език

неуправѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • неоправия
  • неопръвия
  • неупръвия
  • ниоправия
  • ниопръвия
  • ниуправия
  • ниупръвия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-уп-ра-вия
членувано не-уп-ра-ви-я-та
мн.ч. не-уп-ра-вии
членувано не-уп-ра-ви-и-те
звателна форма