щит

Речник на българския език

1. щит — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

щѝтът, щѝта, мн. щѝтове, (два) щѝта, м.
1. ист. Отбранително оръжие от метал с изпъкнала форма за предпазване от стрели и копия.
2. Прен. Защита, закрила, преграда.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • штит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щит
непълен член щи-та
пълен член щи-тът
мн.ч. щи-то-ве
членувано щи-то-ве-те
бройна форма щи-та
звателна форма —

2. Щит — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • штит

Връзки