броня

Речник на българския език

бро̀ня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. бро̀ни, ж.
1. ист. В древността и Средновековието — метална дреха за предпазване на тялото на воините в бой.
2. Здрава метална, стоманена обвивка на бойни машини или специални автомобили за защита от удар.
3. Защитна обвивка у някои влечуги.

Грешни изписвания (1)

  • бронъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бро-ня
членувано бро-ня-та
мн.ч. бро-ни
членувано бро-ни-те
звателна форма