общежитие

Речник на българския език

общежѝтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. общежѝтия, ср.
1. Група лица, които живеят в общо жилище и ползват общо имущество, но не са семейство.
2. Сградата, в която живее такава група. Студентско общежитие.

Грешни изписвания (7)

  • обштежитие
  • обштижитие
  • общижитие
  • убштежитие
  • убштижитие
  • убщежитие
  • убщижитие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ще-жи-тие
членувано об-ще-жи-ти-е-то
мн.ч. об-ще-жи-тия
членувано об-ще-жи-ти-я-та