другаруване

Речник на българския език

другаруване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-га-ру-ва-не
членувано дру-га-ру-ва-не-то
мн.ч. дру-га-ру-ва-ния
членувано дру-га-ру-ва-ни-я-та