гавазин

Речник на българския език

гава̀зин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. гава̀зи, м. Остар. Въоръжен пазач или телохранител в легация, консулство, облечен в национална носия.

Грешни изписвания (3)

  • гавазен
  • гъвазен
  • гъвазин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-ва-зин
непълен член га-ва-зи-на
пълен член га-ва-зи-нът
мн.ч. га-ва-зи
членувано га-ва-зи-те
бройна форма га-ва-зи
звателна форма га-ва-зи-но