проверител

Речник на българския език

проверѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

проверителят, проверителя, мн. проверители, м. Човек, който проверява; контрольор.

Грешни изписвания (7)

  • проверитил
  • провирител
  • провиритил
  • пруверител
  • пруверитил
  • прувирител
  • прувиритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ве-ри-тел
непълен член про-ве-ри-те-ля
пълен член про-ве-ри-те-лят
мн.ч. про-ве-ри-те-ли
членувано про-ве-ри-те-ли-те
бройна форма про-ве-ри-те-ли
звателна форма про-ве-ри-те-лю