разпоредителен

Речник на българския език

разпоредѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • разпоредителин
  • разпоредитилен
  • разпоредитилин
  • разпоридителен
  • разпоридителин
  • разпоридитилен
  • разпоридитилин
  • разпуредителен
  • разпуредителин
  • разпуредитилен
  • разпуредитилин
  • разпуридителен
  • разпуридителин
  • разпуридитилен
  • разпуридитилин
  • ръзпоредителен
  • ръзпоредителин
  • ръзпоредитилен
  • ръзпоредитилин
  • ръзпоридителен
  • ръзпоридителин
  • ръзпоридитилен
  • ръзпоридитилин
  • ръзпуредителен
  • ръзпуредителин
  • ръзпуредитилен
  • ръзпуредитилин
  • ръзпуридителен
  • ръзпуридителин
  • ръзпуридитилен
  • ръзпуридитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-по-ре-ди-те-лен
непълен член раз-по-ре-ди-тел-ния
пълен член раз-по-ре-ди-тел-ни-ят
ж. р. раз-по-ре-ди-тел-на
членувано раз-по-ре-ди-тел-на-та
ср. р. раз-по-ре-ди-тел-но
членувано раз-по-ре-ди-тел-но-то
мн. ч. раз-по-ре-ди-тел-ни
членувано раз-по-ре-ди-тел-ни-те