досетлив

Речник на българския език

досетлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

досетлѝва, досетлѝво, мн. досетлѝви, прил. Който бързо се досеща; съобразителен. Досетливо момиче.
същ. досетлѝвост, досетливостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • доситлив
  • дусетлив
  • дуситлив
  • досетлиф
  • доситлиф
  • дусетлиф
  • дуситлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-сет-лив
непълен член до-сет-ли-вия
пълен член до-сет-ли-ви-ят
ж. р. до-сет-ли-ва
членувано до-сет-ли-ва-та
ср. р. до-сет-ли-во
членувано до-сет-ли-во-то
мн. ч. до-сет-ли-ви
членувано до-сет-ли-ви-те