впечатлителен

Речник на българския език

впечатлѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

впечатлѝтелна, впечатлѝтелно, мн. впечатлѝтелни, прил. Който лесно се поддава на впечатления; чувствителен. Впечатлително момче.
същ. впечатлѝтелност, впечатлителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • впечатлителин
  • впечатлитилен
  • впечатлитилин
  • впечътлителен
  • впечътлителин
  • впечътлитилен
  • впечътлитилин
  • впичатлителен
  • впичатлителин
  • впичатлитилен
  • впичатлитилин
  • впичътлителен
  • впичътлителин
  • впичътлитилен
  • впичътлитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. впе-чат-ли-те-лен
непълен член впе-чат-ли-тел-ния
пълен член впе-чат-ли-тел-ни-ят
ж. р. впе-чат-ли-тел-на
членувано впе-чат-ли-тел-на-та
ср. р. впе-чат-ли-тел-но
членувано впе-чат-ли-тел-но-то
мн. ч. впе-чат-ли-тел-ни
членувано впе-чат-ли-тел-ни-те