впечатлителност

Речник на българския език

впечатлѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • впечатлителнуст
  • впечатлитилност
  • впечатлитилнуст
  • впечътлителност
  • впечътлителнуст
  • впечътлитилност
  • впечътлитилнуст
  • впичатлителност
  • впичатлителнуст
  • впичатлитилност
  • впичатлитилнуст
  • впичътлителност
  • впичътлителнуст
  • впичътлитилност
  • впичътлитилнуст
  • впечатлителнос
  • впечатлителнус
  • впечатлитилнос
  • впечатлитилнус
  • впечътлителнос
  • впечътлителнус
  • впечътлитилнос
  • впечътлитилнус
  • впичатлителнос
  • впичатлителнус
  • впичатлитилнос
  • впичатлитилнус
  • впичътлителнос
  • впичътлителнус
  • впичътлитилнос
  • впичътлитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. впе-чат-ли-тел-ност
членувано впе-чат-ли-тел-ност-та
мн.ч. впе-чат-ли-тел-нос-ти
членувано впе-чат-ли-тел-нос-ти-те
звателна форма