възприемчивост

Речник на българския език

възприемчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • вазпреемчивост
  • вазпреемчивуст
  • вазпреимчивост
  • вазпреимчивуст
  • вазприемчивост
  • вазприемчивуст
  • вазприимчивост
  • вазприимчивуст
  • възпреемчивост
  • възпреемчивуст
  • възпреимчивост
  • възпреимчивуст
  • възприемчивуст
  • възприимчивост
  • възприимчивуст
  • вазпреемчивос
  • вазпреемчивус
  • вазпреимчивос
  • вазпреимчивус
  • вазприемчивос
  • вазприемчивус
  • вазприимчивос
  • вазприимчивус
  • възпреемчивос
  • възпреемчивус
  • възпреимчивос
  • възпреимчивус
  • възприемчивос
  • възприемчивус
  • възприимчивос
  • възприимчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-п-ри-ем-чи-вост
членувано въз-п-ри-ем-чи-вост-та
мн.ч. въз-п-ри-ем-чи-вос-ти
членувано въз-п-ри-ем-чи-вос-ти-те
звателна форма