инициатѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
инициатѝвна, инициатѝвно, мн. инициатѝвни, прил.
1. Който е свързан с инициатива.
2. Който има инициативи; предприемчив, деен. Много е инициативен, вече се е занимавал с няколко вида дейности.
1. Който е свързан с инициатива.
2. Който има инициативи; предприемчив, деен. Много е инициативен, вече се е занимавал с няколко вида дейности.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- инецеативен
- инецеативин
- инецеътивен
- инецеътивин
- инециативен
- инециативин
- инециътивен
- инециътивин
- иницеативен
- иницеативин
- иницеътивен
- иницеътивин
- инициативин
- инициътивен
- инициътивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ини-ци-а-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ини-ци-а-тив-ния | ||
| пълен член | ини-ци-а-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | ини-ци-а-тив-на | ||
| членувано | ини-ци-а-тив-на-та | ||
| ср. р. | ини-ци-а-тив-но | ||
| членувано | ини-ци-а-тив-но-то | ||
| мн. ч. | ини-ци-а-тив-ни | ||
| членувано | ини-ци-а-тив-ни-те | ||