водещ

Речник на българския език

1. во̀дещ съществително име, мъжки род (тип 5) редактиране

Значение

во̀деща, во̀дещо, мн. во̀дещи, прил. Който води, който е начело. Водещ на телевизионното предаване е известен артист.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • водешт
  • водишт
  • водищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-дещ
непълен член во-де-щия
пълен член во-де-щи-ят
мн.ч. во-де-щи
членувано во-де-щи-те
бройна форма во-де-щи
звателна форма

2. во̀дещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

во̀деща, во̀дещо, мн. во̀дещи, прил. Който води, който е начело. Водещ на телевизионното предаване е известен артист.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • водешт
  • водишт
  • водищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. во-дещ
непълен член во-де-щия
пълен член во-де-щи-ят
ж. р. во-де-ща
членувано во-де-ща-та
ср. р. во-де-що
членувано во-де-що-то
мн. ч. во-де-щи
членувано во-де-щи-те

3. водещ — сег. деят. прич. м. р.

водещ е производна форма на водя (сег. деят. прич. м. р.).