систематичен

Речник на българския език

систематѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

систематична, систематично, мн. систематични, прил.
1. Който се извършва по определен ред, който следва определена система (в 1 знач. ). Систематични наблюдения.
2. Който се е превърнал в навик; системен. Систематични отсъствия.
Систематичен каталог.Спец. В библиотеките — каталог, подреден според областите, към които се отнасят книгите.

Грешни изписвания (15)

  • сестематичен
  • сестематичин
  • сестемътичен
  • сестемътичин
  • сестиматичен
  • сестиматичин
  • сестимътичен
  • сестимътичин
  • систематичин
  • системътичен
  • системътичин
  • систиматичен
  • систиматичин
  • систимътичен
  • систимътичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сис-те-ма-ти-чен
непълен член сис-те-ма-тич-ния
пълен член сис-те-ма-тич-ни-ят
ж. р. сис-те-ма-тич-на
членувано сис-те-ма-тич-на-та
ср. р. сис-те-ма-тич-но
членувано сис-те-ма-тич-но-то
мн. ч. сис-те-ма-тич-ни
членувано сис-те-ма-тич-ни-те