възлов

Речник на българския език

въ̀злов — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

въ̀злова, въ̀злово, мн. въ̀злови, прил.
1. Който се отнася до възел.
2. Прен. Главен, централен, основен. Възлов проблем.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • възлув
  • възлоф
  • възлуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-лов
непълен член въз-ло-вия
пълен член въз-ло-ви-ят
ж. р. въз-ло-ва
членувано въз-ло-ва-та
ср. р. въз-ло-во
членувано въз-ло-во-то
мн. ч. въз-ло-ви
членувано въз-ло-ви-те

Връзки