пристоен

Речник на българския език

присто̀ен прилагателно име (тип 85) редактиране

Значение

пристойна, пристойно, мн. пристойни, прил. Който е съобразен с правилата на добро поведение; приличен. Пристойна скръб.

Грешни изписвания (3)

  • престоен
  • престоин
  • пристоин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прис-то-ен
непълен член прис-той-ния
пълен член прис-той-ни-ят
ж. р. прис-той-на
членувано прис-той-на-та
ср. р. прис-той-но
членувано прис-той-но-то
мн. ч. прис-той-ни
членувано прис-той-ни-те