достолепен

Речник на българския език

достолѐпен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • достолепин
  • достулепен
  • достулепин
  • дустолепен
  • дустолепин
  • дустулепен
  • дустулепин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дос-то-ле-пен
непълен член дос-то-леп-ния
пълен член дос-то-леп-ни-ят
ж. р. дос-то-леп-на
членувано дос-то-леп-на-та
ср. р. дос-то-леп-но
членувано дос-то-леп-но-то
мн. ч. дос-то-леп-ни
членувано дос-то-леп-ни-те