чисто

Речник на българския език

1. чѝсто наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Без замърсявания. В стаята е чисто.
2. Без друг примес.
3. Ясно, отчетливо, правилно. Говоря чисто.
4. Изключително, предимно, само. Проблемът си е чисто твой.
Преписвам на чисто. — Преписвам в окончателен вид.
Чисто и просто. 1. — В действителност. Той чисто и просто не знае, затова мълчи.
2. Направо, без уговорки. Чисто и просто ела, когато искаш.

Грешни изписвания (1)

  • чисту

2. чисто — ср. р.

чисто е производна форма на чист (ср. р.).