притегателен

Речник на българския език

притега̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

притегателна, притегателно, мн. притегателни, прил. Който притегля, привлича към себе си. Притегателна усмивка.същ. притегателност, притегателността, ж.

Грешни изписвания (15)

  • претегателен
  • претегателин
  • претегатилен
  • претегатилин
  • претигателен
  • претигателин
  • претигатилен
  • претигатилин
  • притегателин
  • притегатилен
  • притегатилин
  • притигателен
  • притигателин
  • притигатилен
  • притигатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-те-га-те-лен
непълен член при-те-га-тел-ния
пълен член при-те-га-тел-ни-ят
ж. р. при-те-га-тел-на
членувано при-те-га-тел-на-та
ср. р. при-те-га-тел-но
членувано при-те-га-тел-но-то
мн. ч. при-те-га-тел-ни
членувано при-те-га-тел-ни-те