рунтав

Речник на българския език

ру̀нтав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

рунтава, рунтаво, мн. рунтави, прил. Който е с разбъркани косми или с изобилно количество косми; рошав. Рунтаво куче.

Грешни изписвания (3)

  • рунтъв
  • рунтаф
  • рунтъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рун-тав
непълен член рун-та-вия
пълен член рун-та-ви-ят
ж. р. рун-та-ва
членувано рун-та-ва-та
ср. р. рун-та-во
членувано рун-та-во-то
мн. ч. рун-та-ви
членувано рун-та-ви-те