космат

Речник на българския език

косма̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

косма̀та, косма̀то, мн. косма̀ти, прил. Който е обрасъл с косми; рунтав. Космати гърди. Космати ръце.

Грешни изписвания (1)

  • кусмат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кос-мат
непълен член кос-ма-тия
пълен член кос-ма-ти-ят
ж. р. кос-ма-та
членувано кос-ма-та-та
ср. р. кос-ма-то
членувано кос-ма-то-то
мн. ч. кос-ма-ти
членувано кос-ма-ти-те