обръщам

Речник на българския език

обръ̀щам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обръ̀щаш, несв. и объ̀рна, св.
1. Кого, какво. Променям положението на нещо, като поставям обратната му страна отпред; прекатурвам. Обърна и последната карта от пасианса.
2. Чрез завъртане променям положението. Слънчогледът обръща цвета си след слънцето.
3. Променям посоката на движение. Автомобилът бързо обърна и тръгна обратно.
4. Какво. Поставям вътрешната страна на нещо отвън. Обърнал си пуловера наопаки.
5. Какво. Разгръщам, прелиствам. Обръщам страница след страница, но нищо не прочитам.
6. Прен. Преминавам от едно състояние в друго при работа, процес и др. Като свърши храната, обърнахме на приказки.
7. Прен. Променям хода на нещо; изопачавам, изкривявам. С този факт обърна нещата в своя полза.
обръщам се/обърна се. 1. — Следя с поглед нещо или някого, като извивам главата си. Тя се обърна към дъщеря си.
2. Променям положението си, като заставам на противоположната страна. Обърна се с гръб към стената.
3. Превръщам се, ставам на нещо. Обърнах се на телефонистка.
4. Отнасям се до някого с искане. Обърнах се към него с молба.
Обръщам чашите. — Пия много.
Обръщам нова страница. — Започвам нов период в нещо.
Обърна ми се сърцето. — Много се развълнувах; изплаших се.
Обръщам наопаки (нещо). 1. — Разбърквам, претърсвам.
2. Променям, уреждам по друг начин.
Обръщам очите си (към нещо или някого). — Желая да получа нещо или да ме подкрепят.
Обръщам света. — Търся навсякъде.
Обръщам внимание (на някого или нещо). — Съсредоточавам се, насочвам се.

Грешни изписвания (7)

  • обръштам
  • обръштъм
  • обръщъм
  • убръштам
  • убръштъм
  • убръщам
  • убръщъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-ръ-щам об-ръ-ща-ме
2 лице об-ръ-щаш об-ръ-ща-те
3 лице об-ръ-ща об-ръ-щат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-ръ-щах об-ръ-щах-ме
2 лице об-ръ-ща об-ръ-щах-те
3 лице об-ръ-ща об-ръ-ща-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-ръ-щах об-ръ-щах-ме
2 лице об-ръ-ща-ше об-ръ-щах-те
3 лице об-ръ-ща-ше об-ръ-ща-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обръщал съм обръщала съм обръщало съм обръщали сме
2 лице обръщал си обръщала си обръщало си обръщали сте
3 лице обръщал е обръщала е обръщало е обръщали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обръщал бях обръщала бях обръщало бяхме обръщали
2 лице беше обръщал беше обръщала беше обръщало бяхте обръщали
3 лице беше обръщал беше обръщала беше обръщало бяха обръщали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обръщам ще обръщаме
2 лице ще обръщаш ще обръщате
3 лице ще обръща ще обръщат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обръщал ще съм обръщала ще съм обръщало ще сме обръщали
2 лице ще си обръщал ще си обръщала ще си обръщало ще сте обръщали
3 лице ще е обръщал ще е обръщала ще е обръщало ще са обръщали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обръщам щяхме да обръщаме
2 лице щеше да обръщаш щяхте да обръщате
3 лице щеше да обръща щяха да обръщат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обръщал щях да съм обръщала щях да съм обръщало щяхме да сме обръщали
2 лице щеше да си обръщал щеше да си обръщала щеше да си обръщало щяхте да сте обръщали
3 лице щеше да е обръщал щеше да е обръщала щеше да е обръщало щяха да са обръщали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обръщал съм обръщала съм обръщало съм обръщали сме
2 лице обръщал си обръщала си обръщало си обръщали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обръщал съм обръщала съм обръщало съм обръщали сме
2 лице обръщал си обръщала си обръщало си обръщали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обръщал била съм обръщала било съм обръщало били сме обръщали
2 лице бил си обръщал била си обръщала било си обръщало били сте обръщали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обръщам щяла съм да обръщам щяло съм да обръщам щели сме да обръщаме
2 лице щял си да обръщаш щяла си да обръщаш щяло си да обръщаш щели сте да обръщате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обръщал щяла съм да съм обръщала щяло съм да съм обръщало щели сме да сме обръщали
2 лице щял си да си обръщал щяла си да си обръщала щяло си да си обръщало щели сте да сте обръщали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обръщал бих обръщала бих обръщало бихме обръщали
2 лице би обръщал би обръщала би обръщало бихте обръщали
3 лице би обръщал би обръщала би обръщало биха обръщали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-ръ-щай об-ръ-щай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-ръ-щан
непълен член об-ръ-ща-ния
пълен член об-ръ-ща-ни-ят
женски род об-ръ-ща-на
членувано об-ръ-ща-на-та
среден род об-ръ-ща-но
членувано об-ръ-ща-но-то
множествено число об-ръ-ща-ни
членувано об-ръ-ща-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ръ-щал
непълен член об-ръ-ща-лия
пълен член об-ръ-ща-ли-ят
женски род об-ръ-ща-ла
членувано об-ръ-ща-ла-та
среден род об-ръ-ща-ло
членувано об-ръ-ща-ло-то
множествено число об-ръ-ща-ли
членувано об-ръ-ща-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ръ-щал
женски род об-ръ-ща-ла
среден род об-ръ-ща-ло
множествено число об-ръ-ща-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ръ-щащ
непълен член об-ръ-ща-щия
пълен член об-ръ-ща-щи-ят
женски род об-ръ-ща-ща
членувано об-ръ-ща-ща-та
среден род об-ръ-ща-що
членувано об-ръ-ща-що-то
множествено число об-ръ-ща-щи
членувано об-ръ-ща-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

об-ръ-щай-ки